Михаил Петров (актьор)
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Михаил Петров | |
български актьор | |
Роден | 8 октомври 1949 г. |
---|---|
Националност | България |
Активност | 1971 – |
Деца | 1 |
Уебсайт |
Михаил Петров е български актьор.
Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Михаил Петров е роден на 8 октомври 1949 г. Негов полубрат от първия брак на майка му е Юлиан Вучков.
Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1971 г. в класа на проф. Любомир Кабакчиев.
Кариера на театрален актьор
[редактиране | редактиране на кода]Дебютира в ролята на Костя в „Сами без ангели“ от Л. Жуховицки на сцената на Драматичен театър „Стефан Киров“ в Сливен. Актьор от Народния театър „Иван Вазов“ в София от 1973 година.
В биографията му са записани повече от 100 роли и над 20 режисирани от него постановки.
Кариера на филмов актьор
[редактиране | редактиране на кода]Участва в десетки филмови и телевизионни продукции и сериали, сред които са: „Вятърната мелница“, „Звездата на Индия“, „Вестникар ли?“, „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“, „Неочаквана ваканция“, „Хайка за вълци“, „Людмил и Руслана“.
Кариера на озвучаващ актьор
[редактиране | редактиране на кода]Петров се занимава с дублаж от 80-те години на 20 век до началото на 21 век.
Озвучава над 500 продукции за БНТ, сред които и всички мъжки роли в 37-те пиеси на Шекспир, продукция на Би Би Си. Участва в дублажа на чешкия детски сериал „Арабела“.
Петров има повече от 2000 записа в Националното радио.
През средата на 90-те години озвучава във VHS касети, издадени от Мулти Видео Център.
Негови записи има в много ролки, касети и плочи, произведени от Учтехпром и завод Ломоносов - Плевен за училищата и детските градини.
- "В чудния свят на химичните елементи" (1988) - комплект касети за 7 клас на ЕСПУ; Учтехпром
Кариера на режисьор
[редактиране | редактиране на кода]През 2000 г. прави режисьорския си дебют в Народния театър с „Пуканки“ от Б. Елтън, в който играе и една от главните роли – Брус Деламитр. След това поставя и играе във „Времетръс“ от Кърт Вонегът, „Зимата на нашето недоволство“ от Джон Стайнбек, „Човекът, който прави дъжд“ от Ричард Неш, „Обир“ от Джо Ортън, спектакъл, който още е в репертоара на Народния театър. Сред постановките му са и „Черна комедия“ от Питър Шафър, „Където улиците нямат имена“ от Д. Златинов и „Оркестърът“ от Жан Ануи.
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Аз плащам“
- „Пуканки“
- „Балът на крадците“
- „Зимата на нашето недоволство“
- „Хотел Бевърли Хилс“
- „Калифорния“
- „Човекът, който прави дъжд“
- „Престъпления на сърцето“
- „Големите момичета не плачат“
- „Слухове“
- „Избори до дупка“
- „Канибали“
- „Мнимият болен“
- „Едно на лице – две наопаки“
- „Скъпо съкровище“
- „Един безумен ден“
- „Лунатици“ (2016) (Кен Лудвиг) – главният лунатик
- „Тази малка земя“ (Георги Джагаров)
- „Сами без ангели“ (Л. Жуховицки) – Костя в ДТ-Сливен
- „Хъшове“ (Иван Вазов) – Бръчков
- „Майор Барбара“ (Бърнард Шоу) – Стивън
- „Под игото“ (Иван Вазов) – Киряк Стефчов
- „Йерма“ (Лорка) – Хуан
- „Сватбата на Фигаро“ (Бомарше) – Фигаро
- „Черна комедия“ (Питър Шафър) – Бриндсли
- „Бресткият мир“ (Михаил Шатров) – Троцки
- „Дванадесет разгневени мъже“ (Р. Роуз) – № 3
- „Великият комбинатор“ (Илф и Петров) – Корейко
- „Обир“ (Дж. Ортън) – Маклийви
- „Този, който получава плесници“ (Л. Андреев) – Този
- „Църква за вълци“ (П. Анастасов) – Лазар
- „Бившата мис на малкия град“ (М. Макдона) – Пато Дули
- „Лари Томпсън“ (Д. Ковачевич) – Драган / Боян / Оливер Нос
- „Времетръс“ (А. Филипов) – разказвачът
- „Ах, този джаз!“ (Боб Фос) – Джо Гидиън
- „Рейс“ (Станислав Стратиев) – разумния
- „Тартюф“ – Клеант
Постановки
„Пуканки“ – Деламитри
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ (1988) (Оскар Уайлд)
- „Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) (Пелин Пелинов), 2 части – Димитър К. Попов
- „Процесът Стамболийски“ (1985) (Пелин Пелинов), 2 части
- „Ужасни родители“ (1984) (Жан Кокто) – Мишел
- „Дом за утре“ (1984) (Младен Денев)
- „Чичовци“ (1984) (Иван Вазов), мюзикъл – Мирончо
- „Ифигения в Таврида“ (1983) (Гьоте) – Орест
- „Вестникар ли?“ (1982) (от Иван Вазов, реж. Асен Траянов) – Лазаров
- „Седем вика в океана“ (1982) (Алехандро Касона)
- „Магелан“ (1982) (Еманюел Роблес)
- „Хайдушки копнения“ (1980) (Пейо Яворов)
- „Съдии на самите себе си“ (1977) (Кольо Георгиев)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
2021 | Блаженият | доктор Конов-баща | ||
2014 | На границата | 6 | Чаню | |
2008 | Людмил и Руслана | следовател Покровски | ||
2007 | Магна Аура. Изгубеният град | 13 | България / Германия / Полша | |
2003 | Крака за милиони | Джовани | ||
2000 | Хайка за вълци | 6 | Стою Бараков | |
1994 | Любовни сънища | |||
1993 | Надеждни полети | |||
1993 | La donna e mobile | шефът на Ани | ||
? | Може би утре, може би никога... | 2 | страхливия | |
1984 | Толкова очаквани приятелства (тв) | инженер Мирослав Братинов | ||
1979 | Войната на таралежите | 5 | учителят по ботаника | |
1979 | Много мили хора (тв) | Борис Аврамов | ||
1978 | Златният ключ | Кольо | ||
1978 | Пантелей | |||
1977 | Задача с много неизвестни | Женкович | ||
1976 | Хирурзи | д-р Атанасов | ||
1960 | Вятърната мелница | Колката |